Новини

Счетоводното обслужване на всяко едно ниво е тясно свързано с редица държавни органи и институции. Ежедневно всеки счетоводител се сблъсква с редица административни процедури. Така, дори и една необмислена бюрократична процедура или законово изискване, може да накара счетоводителя да загуби ценно време, нерви и средства. А това неминуемо ще се отрази и върху цената на счетоводното обслужване. Въпреки че в последните години всяко ново правителство заявява като приоритет намаляване административната тежест, за всеки счетоводен специалист е ясно, че страната ни трябва да извърви дълъг път, за да се доближи до отличниците в Европа, каквато например е Естония. И докато в някои държавни институции, като НАП, Агенция по вписванията и НСИ, се направи много по отношение на внедряване на електронните услуги и облекчаване на бюрокрацията, в други нещата почти не са се променили от десетилетия. Ще дадем няколко негативни примера в тази посока:

Първи пример: Ред за подаването на болничен лист в НОИ.

За да спази процедурата, счетоводителя трябва да представи няколко документа на хартия и както и опис на документите, като се дава опция той да може да се предостави на дискета (електронен носител, който ни връща 15 години назад във времето). И всичко това трябва да се занесе лично в ТД на НОИ. Ако медицинското лице е допуснало грешка в съставянето на болничния лист, както често се случва, той се връща по пощата на фирмата осигурител за изправянето и. И процедурата започва от начало. Така една рутинна процедура, губи огромен брой човекочасове на медицинското лице за съставянето и, на осигуреното лице, което трябва да го занесе на фирмата, на счетоводителите, на държавните служители в НОИ. Освен това се бавят обезщетенията за временна нетрудоспособност на лицето. А всичко може да стане много бързо и лесно с въвеждането на електронен болничен лист. За счетоводните кантори, администриращи голямо количество персонал на различни фирми, тази електронна услуга би спестила много ресурс и дори би понижила цената на счетоводните услуги.

Втори пример: Отчитане и авансово облагане на доходите от наем.

Според изменения в ЗДДФЛ от 01.01.2011 г., когато предприятие или самоосигуряващо се лице наеме имот от физическо лице, то задължението за отчитане и плащане на данъка за дохода от наем на физическото лице е на наемателя. С последните изменения в ЗДДФЛ, авансовият данък се превежда в бюджета на тримесечие. Така, счетоводителите трябва ежемесечно да изготвят Сметки за изплатени суми (в 2 екземпляра) и Служебна бележка (в 3 екземпляра, ако не се изисква ежемесечно от наемодателя – може и веднъж годишно), както и на тримесечие - платежни документи за данъка и подаване на Декларация по чл.55 от ЗДДФЛ. Освен това не отпада задължението за подаване на Годишна данъчна декларация от физическите лица - наемодатели. Въпреки, че процедурата в този си вид има за цел по-голяма събираемост на данъците за доходи от наем, тя е излишно усложнена и хаби излишно време както на държавната администрация, така и на счетоводителите, наемателите и наемодателите.

Трети пример: Излишни ангажименти за фирми без дейност.

НАП и НСИ, като част от мерките за намаляване на административната тежест, не изискват от фирмите без дейност да подават годишни финансови отчети и статистически справки. Това обстоятелство се декларира само с подаването на 2 декларации в НАП и НСИ. Въпреки това, не отпада задължението фирмите без дейност да публикуват годишни отчети в Търговския регистър. Незнайно защо, с промени в Закона за счетоводството, от публикуване се освобождават само ЕТ, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит. Добър вариант беше всички дружества без дейност, отговарящи на критериите за малки и средни предприятия например, да се освобождават от публикуване на отчети, а информацията за липсата на дейност може да се взима автоматично от НАП и НСИ. Така закъсалите фирми ще се облекчат с 50 лв. държавна такса за публикуването, счетоводна такса за изготвяне на отчет, както и такса за услугата по публикуването, която се прави обикновено от юрист или счетоводителя, съставил отчетите. Освен това ако дадено дружество е регистрирано по ЗДДС, независимо че няма дейност, трябва да подава нулеви ДДС декларации, въпреки че няма нищо за деклариране – счетоводни ангажименти, които на пръв поглед не отнемат много време, но при евентуален пропуск водят до солени глоби.

Така в момента дори и дадено дружество да няма дейност, за счетоводителите и счетоводните кантори, които го обслужват, остават редица месечни и годишни счетоводни задължения.

Четвърти пример: Статистически отчети.

Всяка година задължителните статистическите справки и отчети стават все повече и дори в някои случаи губят повече време на счетоводителите от съставянето на Годишният финансов отчет. Държавната статистика е много важна за взимането на фундаментални решения в страната, но абдикирането на държавата от контрола върху нейната достоверност, обезсмисля усилията на добросъвестните счетоводители да предоставят старателно изискуемата информацията. Много често статистическите справки се попълват не от счетоводни специалисти, а от неквалифицирани лица или дори от собствениците, решили да спестят счетоводни такси, като те са неадекватни и неверни. С това се изкривяват статистическите данни в национален мащаб, което е много рисковано за правилната посока на икономическата политика на страната.

Пети пример: Докладване на ДАНС.

Счетоводните кантори попаднаха в кръга на лицата, които имат задължение да докладват в Дирекция "Финансово разузнаване" към ДАНС при съмнение, че клиентите им участват в схеми за пране на пари или укриват данъци и осигуровки, както и ако има подозрение, че са свързани с тероризма. Счетоводните предприятия са задължени да спазват утвърдени от ДАНС „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари”.

Въпреки, че първоначалната реакция на счетоводните организации, представители на авторитетни счетоводни кантори и одиторски предприятия беше доста остра, тези изисквания останаха във вида, в който се приеха. Така на счетоводителите ще се налага безвъзмездно да извършват непривични и неотговарящи на тяхната квалификация дейности, като вътрешно разследване на съмнителни сделки, пазарни оценки, финансови анализи, класифициране и синтезиране на следствена информация. С това те биха рискували да попаднат под съдебна отговорност от клиентите си, за нарушаване на търговски и корпоративни тайни и договори за конфиденциалност, като по този начин биха влезнали и в конфликт с Етичният счетоводен кодекс. Неминуемо стриктното спазване на изискванията на ДАНС от счетоводните предприятия, би повишило цената на счетоводният труд, увеличавайки работата, отговорността и риска от загуба на клиенти.

Автор: Счетоводна къща Микрофинанс