Новини

Процедурата по регистрация на дружество с ограничена отговорност (ООД / ЕООД) от чуждестранно физическо лице технически по нищо не се различава от случаите, когато учредители са български граждани. Българското законодателство е много либерално в тази посока и на практика правилата са еднакви, независимо дали учредителите са местни или чуждестранни лица.

Идентификацията на учредителите става с валиден документ за самоличност – лична карта или международен паспорт (за лица, поданици на държава извън Европейския съюз). Минималният размер на капитала при регистрация на ЕООД / ООД е 2 лв., като чуждестранният собственик, респ. съдружник, отговаря за задълженията на дружеството до размера на внесеният от него капитал, подобно на случаите при регистрацията на фирма със собственици български граждани. Комплекта от документи, които се подготвят и вписват в Търговския регистър, също е идентичен. Държавните такси при регистрация на фирма от чуждестранно лице също не се различават от тези, при които учредители са местни лица. Независимо дали съдружниците са граждани на държава членка на ЕС или извън него, са длъжни да спазват Търговския закон и всички задължения, срокове и отговорности, произтичащи от него.

Въпреки казаното по-горе, ще ви представим няколко особености и специфични моменти, при регистрация на дружество (ЕООД или ООД) от чуждестранно физическо лице:

1. Ако чужденеца не говори български език, трябва да му се осигури превод на документите на майчиния му език или на друг език, който владее. Целта е да се гарантира, че собственика или управител на новата фирма разбира съдържанието на документите, които подписва. В противен случай те няма да имат правна сила.

Това изискване може да бъде постигнато по 2 начина. Първия е с писмен превод, при който се изготвя паралелен двуезичен формат на учредителните документи. При втория вариант документите се изготвят на български език, но се използват услугите на преводач, който прави устен превод на документите в присъствието на нотариус. Преводача задължително подписва декларация, с която удостоверява верността на превода, като носи наказателна отговорност за неверен превод. Тук е мястото да поясним, че не е необходимо преводача да е заклет. Нотариусът може да назначи за преводач всеки, което говори български език и някой от езиците, на които говори чужденеца.

Нуждата от превод на документите оскъпява самата процедура по регистрацията, заради хонорарите за преводач и допълнителните нотариални такси за удостоверяване на превода документите, ако превода е устен.

2. Дистанционна регистрация на фирма на чужденец.

Регистрация на фирма е възможно да стане дори и в случай, че чуждестранното лице не се намира на територията на страната. Но освен подписване на учредителните документи (които могат да се изпратят на електронната поща), възникват 2 специфични ситуации:

- Съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър, при регистрация на фирма управителя трябва да представи нотариално заверена декларация, с която се съгласява да управлява дружеството, като представя и образец от подписа си (т.нар. спесимен).

- Ако се регистрира дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД), съдружниците трябва да открият набирателна сметка, по която да внесат учредителния капитал. От началото на 2017 г. банките значително усложниха процедурата по откриване на сметка от чуждестранни лица, във връзка с новите европейски Директиви за мерките срещу изпиране на пари. Това става с попълване на въпросник, който се изпраща в централата на банката за проверка. Тя отнема между 3 и 10 работни дни, за което клиента заплаща допълнителна такса (между 100 и 200 евро), която не се възстановява при отказ за откриване на сметка. Възможно е тази процедура да се извърши и от изрично упълномощено лице, но някои банки могат да откажат и да изискат лицето да присъства лично.

Проблемния момент в горепосочените ситуации е къде могат да бъдат заверени тези документи (спесимен и пълномощно).

Първият вариант е документите, преведени на съответния език, да се заверят при местен нотариус, след което да се заверят с апостил*. След това документите се изпращат в България, извършва се превод и заверка на подписа на заклетия преводач в МВнР, с което се удостоверява верността на извършения превод на български език. След това няма пречка документите да се представят съответно в банката и в Търговския регистър от упълномощените лица.

За някои държави, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ (Русия, Франция, Полша, Румъния, Италия, Австия, Гърция и др.), е достатъчно документите да се заверят при местен нотариус, като се освобождават от легализация с апостил. Превода на документите и заверката им обаче остават задължителни.

* Апостилът е удостоверение с печат за заверка на документ от държавата, в която е издаден. Снабдените с апостил документи се освобождават от всякаква друга форма на заверка и легализация, както в държавите на издаване, така и в държавите в които ще се ползва, в случай че са страни по Хагската конвенция от 1961 г. За страните извън тази конвенция, вкл. без двустранни договори за правна помощ, е нужна допълнителна легализация и значително по-сложни процедури. Възможно е и обратното - страната ни да има двустранно споразумение със съответната държава, с които изискването за удостоверяване с апостил да отпадне.

Най-лесния и евтин вариант е документите да се заверят в Консулската служба на Р. България в съответната държава. Тогава отпада изискването за превод и легализация. Неудобство е факта, че в много случаи Консулската служба се намира далече от лицето, което иска да се възползва от услугите и.

3. След като регистрацията на фирмата е готова, трябва да се помисли и за още един момент. Ако съдружникът е и управител на дружеството, в 7 дневен срок от стартиране на дейност, ще има задължение за започване на осигуряване. Ако обаче чужденеца е поданик на държава членка на ЕС и представи удостоверение А1 за приложимо законодателство (издадено данъчна служба на съответната държава), с което удостоверява, че приложимото осигурително законодателство е в друга държава членка на ЕС, ще може да се освободи от плащане на осигуровки в България. При всички случаи на чужденецът-управител трябва да му бъде издаден служебен номер от НАП или личен номер на чужденец (ЛНЧ).

Автор: Счетоводна къща Микрофинанс.