7:04 am
14 Декември 2018
Микрофинанс ООД Пловдив
Счетоводни новини

Новини


Източване на ДДС

Схеми за ДДС измами, познати у нас

 

Данъка върху добавената стойност (ДДС) е най-голямото перо в приходната част на бюджета – съставлява почти половината от всички приходи. И най-малкият дефект или пробойна в администрирането, регламентирането или контролирането му, може да има огромни последствия, изразяващи се в големи загуби за хазната. Затова и измамите с ДДС значително превишават останалите данъчни измами, като нито едно правителство не е успяло да пребори с тях. По данни на НАП страната ни губи между 750 и 800 млн. лева всяка година от измами с ДДС, но според експерти тази сума е значително повече. Освен държавата, губещи от ДДС измамите са и добросъвестните фирми и инвеститори, най-вече заради нелоялната конкуренция и нарушаване на пазарните принципи. Често се случва в схемата неволно да попаднат добросъвестни компании, на които след това данъчните отказват право на данъчен кредит.

 

Злоупотребите с ДДС най-често се изразяват в неправомерно възстановяване на данъчен кредит или приспадане на ДДС от фиктивни покупки, с цел намаляване или избягване на внасянето на данък. Това става възможно с изготвяне на счетоводни документи с невярно съдържание или фалшифицирането им. Най-често продавача не внася дължимия от продажбата ДДС, а купувача ползва право на възстановяване на данъчен кредит. В схемата се включват възможно най-голям брой фирми, през които всяка доставка преминава. Наред с това се подбират и достатъчно на брой подставени лица, за да може да се размие отговорността и да стане сложно откриването на главните извършители. В голяма част от случаите, схемите стават със знанието на счетоводителите, които извършват счетоводната отчетност, а в много случаи и със съдействието на специално ангажирани счетоводни къщи или адвокатски кантори.

 

Най-много случаи на ДДС измами има в строителството, търговията с бързооборотни стоки, производство и търговия със стоки и услуги с висока добавена стойност и със сложна калкулация на крайната продукция, както и продукти на интелектуалната собственост.

 

Най-общо злоупотребите с ДДС могат да се разделят в 2 групи: укриване на данъчни задължения по ЗДДС и източване на ДДС чрез фиктивни сделки и контрагенти.

 

При първата група целта е спестяване на ДДС, като извършителите са реални фирми, които извършват реална дейност. Това се постига чрез укриване на облагаеми приходи или надценяване на разходи с цел приспадане на данъчен кредит в по-голям размер. Укриването на приходи става чрез продажба без издаване на фактура, сделки на цени, по-ниски от реалните или сделки на пазарни цени, но отчитане на количества под реално продадените. Аналогично надценяването на данъчно признатите разходи става с използване на фиктивни фактури, признаване на разходи, не свързани с дейността или надценени фактури за доставки. За последното често се използват фирми-доставчици, които са готови да платят повече ДДС и корпоративен данък, с цел „пране на пари“ с неясен произход, или от фирми, създадени с цел изпадане в неплатежоспособност и неплащане на дължимите данъци към държавата.

 

При втората група действията са аналогични, но при тях целта не е да се укрие данък, а директно източване на ДДС чрез неправомерно възстановяване на данъчен кредит.

 

Ето и най-разпространените схеми за източване на ДДС:

 

1. Верига от фантоми

 

Позната е още като „лисващ търговец“ (missing trader fraud). При нея се действа с верига от няколко фирми, извършващи фиктивни сделки. Една от тях акумулира данъчни задължения, а всички останали са успели да упражнят правото на ползване на данъчен кредит и да възстановят данъка. Така една стока се препродава няколко пъти през едни и същи фирми. Обикновено някои от тях са регистрирани в други страни от ЕС, за където действа нулевата ставка на ДДС. Съответно фирмата длъжник не погасява задълженията си за ДДС, като обикновено в последствие се прехвърля на социално слабо или безимотно лице.

 

2. Кръгова измама

 

Известна е още като каруселна измама (carousel fraud). Схемата се извършва най-малко от трима доставчици, обикновено от различни държави, като се извършват множество трансгранични покупко-продажби на една и съща стока, която се облага с нулева ставка. На края на веригата стоката се облага с най-ниската за групата държави ставка по ДДС, но не се внася в бюджета. Така, се затруднява проследяването на веригата от националните данъчни служби, като от друга страна се мултиплицира ефектът на „липсващия търговец“.

 

3. Фиктивен износ

 

При тази схема се осъществява износ на стоки само по документи. Обикновено това става със съучастието на митнически служител. При износа имаме нулеви данъчни ставки, а търговеца си възстановява данъчния кредит върху разходите и закупените стоки. По късно стоките се реализират на вътрешния пазар без фактури. По лека разновидност не схемата е когато има реален износ на стоки, но със нереално завишена стойност.

 

Друг вариант е фиктивните сделки да стават в рамките на ЕС. Т.е. имаме Вътреобщностни доставки, които се облагат с нулева ставка, но реално това е само по документи, като отново стоката остава и се продава на вътрешния пазар без фактури и без да се плащат данъци. В същото време фирмата продавач си възстановява данъчен кредит върху разходите.

 

4. X-образна

 

Апогея на използване на този тип измама беше във времето на прилагане на т.нар. ДДС сметка. Участват голям брой лица, включително и нерегистрирани по ЗДДС. При този режим имаше възможност да се ползва правото на данъчен кредит и да се възстанови ДДС преди данъчните инспектори да са направили проверка и да са установили законосъобразността му. Организаторът на схемата ползва данъчен кредит, въпреки че по веригата има неизряден платец на данък. Средствата от ДДС сметката се пренасочват към контрагент, търгуващ с бързооборотни стоки, които след това се продават на дребно.

 

Описаните схеми за източване на ДДС са добре познати на контролните органи. Но криминалният контингент е изобретателен и постоянно прилага модифицирани комбинации от горните схеми или по-съвършени и трудно проследими такива. Например „нова мода“ е стоки да се изнасят в страни извън ЕС, най-често в Дубай или други арабски държави. По късно те се реимпортират в държава членка на ЕС и се впускат по добре познатата верига.

 

В целия ЕС мерките за спиране на измамите с ДДС са приоритет. Но никъде не са изкоренени или намалени до минимум. В България трябва да се хвърлят усилия за изграждане на информационна система за анализ и оценка на риска, която да помогне за по-ефективна превенция и контрол при ревизиите по ЗДДС. Тя трябва да съдържа база данни с нарушенията на ЗДДС, да проследява зависимости между рискови субекти, да дава възможност за лесно проследяване на съответните доставки, вкл. и автоматично известяване на важни обстоятелства, свързани с начисляването и плащането на ДДС. Усилията на данъчните трябва да се подкрепят от разследващите органи и съда, като трите звена трябва да работят в синхрон.

 

Необходими са редица от мерки, включително по ясни правила и опростени процедури при отчетността на ДДС с цел по-голяма прозрачност, усъвършенстване на нормативната база и техниките на данъчния контрол, повече осъдителни присъди за лицата, извършващи данъчните престъпления и т.н. Всичко това трябва да стане със съдействието и на представителите на някои професии, които могат да видят предпоставки за данъчни престъпления още в ранен стадий – адвокати, счетоводители, одитори, митнически агенти и др.

 

В най-голяма степен това важи за представителите на счетоводния бранш, които осъществявайки счетоводната отчетност и администрирането на данъка, най-лесно могат да забележат признаците за измами. Добра мярка в тази посока би била, ако НАП и съсловните счетоводни организации (Института на дипломираните експерт-счетоводители, Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, Съюза на счетоводителите в България и др.) предприемат разяснителни кампании и семинари, за да могат счетоводните специалисти по-лесно да разпознават признаци на ДДС измами, както и какви най-адекватни действия да предприемат след това.

 

Източници: bcci.bg, capital.bg, НАП