Новини

Вече повече от 20 години продължава порочната практика, за целенасочено въздействие върху финансовите отчети. Счетоводителите, под натиска на собственици и мениджъри, потъпкват професионалната етика и морал на счетоводната професия, манипулирайки угоднически отчетите. Това става както чрез напълно легитимно използване на недоразумения и пропуски в счетоводното и данъчно законодателство, така и чрез откровеното им нарушаване.

За жалост, тази негативна тенденция се наблюдава и сред специализираните счетоводни предприятия (т.нар. счетоводни кантори и счетоводни къщи). Въпреки, че юридически те са равнопоставени партньори с предприятията, които ги наемат (имат договор за счетоводно обслужване), а не са пряко подчинени, на практика са зависими финансово, което ги прави податливи на натиск.

В страната ни, най-често срещаните манипулации водят до намаляване на финансовият резултат с цел плащане на по-малко данъци. Увеличението на финансовият резултат пък има за цел показване на предприятието в по-благоприятна светлина пред кредитори, инвеститори, съдружници, прикриване на лошо управление на предприятието и т.н. Схемите за счетоводни измами могат да са насочени към изкривяване на действителното имущественото състояние на дружеството, създаване на по-благоприятна балансова структура и т.н., с използване на различни счетоводни трикове, като неправилна оценка на активи, преоценка на вземания и задължения и др.

Ще се опитаме да илюстрираме най-често срещаните способи за целенасочено въздействие върху финансовите отчети, с цел повлияване на финансовия резултат.

Ето и основните счетоводни подходи в двете посоки:

1. Неправилно признаване или непризнаване на даден актив за разход.

Например дадено перо, вместо да се заведе като дълготраен актив, може неправомерно да се признае директно за разход в пълен размер в отчетната година. Това ще доведе до подценяване на облагаемият финансов резултат. Така, вместо да се намали облагаемата печалба само с размера на амортизацията, която се полага за периода, тя се намалява с цялата стойност.

По същият начин стоят нещата, ако например при покупка на материал, той веднага да се заведе като текущ разход, въпреки че ще се влага в производството в бъдещ момент, който може и да не е през същият отчетен период.

Обратната страна на въпроса е капитализирането на разходи, вместо те да се отчетат като текущи, с цел повлияване на счетоводната печалба в посока увеличение.

Възможностите за манипулация възникват в резултат на проблемното счетоводно тълкуване на т.нар. „капиталови разходи”, в сравнение с онези разходи, които са за сметка на финансови резултат през отчетния период.

2. Подценяване или надценяване на активи и пасиви.

В зависимост от целите, това може да доведе до фиктивни печалби или обратният вариант – по-ниска облагаема печалба и плащане на по-малко данъци.

Това става, чрез използване на по-високи или по-ниски пазарни стойности на активите, осчетоводяване на нереални и фиктивни активи и т.н. Така се нарушават редица счетоводни принципи, като например принципа на „Предпазливост”, който не допуска оценяване на активи в счетоводният баланс по цена, по-висока от цената на придобиване. Същия този принцип изисква актив придобит по стопански начин, да се оценява по цена, не по-висока от сумата, която предприятието би платило за покупката на подобен актив, т.е. по реална пазарна цена.

Неправилно намаление или увеличение на вземания и задължения също е често използван подход за счетоводни манипулации. Едно несъбираемо вземане например, ако умишлено не се отчете като такова, това би довело до увеличение на счетоводната печалба със сумата на вземането, която реално трябва да се изпише. Същия ефект би имало и едно преждевременно отписване на задължения.

3. Неправилни методи за амортизация.

Използването на по-ускорени методи за амортизация например, биха довели до по-бързото амортизиране на дълготрайни активи, съответно по-рано използване на стойността им за разход. Освен това завишените амортизационни квоти през първите години от полезният живот на актива, ще изкривят стойностната оценка на дълготрайните активи (ДА) в счетоводният баланс (тя ще е по-ниска от реалната), което ще доведе до подценяване на ДА като цяло и до скрити резерви.

Често се използват и неправилни амортизационни норми или ДА се завежда в друга група, която има по-висока или по-ниска амортизационна норма от групата, в която той реално попада.

4. Използване на алтернативни счетоводни методи за изписване на материалните запаси – разсъжденията са в същата посока, като горните.

5. Неправилни счетоводни записвания.

Често, особено в края на отчетният период, се правят фиктивни и целенасочено грешни счетоводни записвания.

6. Признаване на фикитвни разходи, както и такива, несвързани с дейността:

- Осчетоводяване на разходи и купуване на активи, като свързани с дейността, които на практика са за лични нужди на управители и собственици;

- Злоупотреби с разходите за пътуване и престой – фиктивни командировки, с признаване на пътни, дневни и квартирни разходи и т.н.

7. Други счетоводни трикове:

- Отчитане на сделки и събития в един отчетен период, вместо в друг;

- Прикриване и неоповестяване на различни факти, които могат да окажат влияние на счетоводните резултати във финансовите отчети;

- Кредитни сделки между свързани лица с фиктивни лихви;

- Фиктивни продажби и доставки;

- Неправомерно признаване на приходи, без да са изпълнени всички условия по продажбата;

- Фалшификация на първични счетоводни документи и др.

Проблема с манипулирането на финансовите отчети е много сериозен и всеобхватен. Изключително е широк кръга от лицата, които могат да бъдат засегнати от този тип счетоводни злоупотреби. Това са: инвеститори, банки и кредитни институции, държавни органи, клиенти и доставчици, инвеститори и т.н. Освен гореизброените външни за дружеството лица, от манипулациите могат да пострадат и директори, мениджъри, съдружници, служители и т.н. Самите счетоводители, които са се поддали да бъдат инструмент на счетоводните манипулации, също рискуват да отговарят солидарно с материално отговорните лица. Освен това тези техни действия могат да окажат пагубно влияние върху доверието на обществото към счетоводните специалисти, както и към счетоводната професия като цяло.

Автор: Счетоводна къща Микрофинанс