7:58 am
14 Декември 2018
Микрофинанс ООД Пловдив
Счетоводни новини

Новини


ревизия НАП

Няколко причини да Ви проверят от НАП

 

Много собственици на фирми пренебрегват контролната функция на държавата по отношение на спазването на счетоводното, данъчното и осигурително законодателство. За първото подценяването е основателно, тъй като няма реално действаща система за контрол върху спазването на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и професионално-етичните норми на счетоводителите. По отношение на данъци и осигуровки обаче държавата разполага с работеща, макар и не толкова ефективно, данъчна администрация и с изградена система за контрол върху спазването на данъчното и осигурително законодателство, въпреки че има много още какво да се желае в тази посока.

 

Всеки предприемач, независимо дали тепърва стартира бизнеса си или отдавна е утвърден на пазара, трябва да се довери на счетоводният специалист, на когото е гласувал доверие, преди всеки ход, касаеш спорни или деликатни моменти в счетоводната отчетност или администрирането на персонала. Трябва да се работи по начин, който да не е в конфликт с данъчното и счетоводно законодателство и да не предизвиква поводи за проверки, като паралелно с това да се използват всички възможности за оптимизиране на данъци и осигуровки в рамките на закона.

 

Ще се опитаме да представим няколко причини, които биха дали повод на данъчните инспектори да започнат проверка на фирмата Ви:

 

1. Неподаване на изискуеми документи.

Неподаване в срок на декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации, годишни финансови отчети, осигурителни декларации и т.н. Всичко това води до съмнение за занемарена счетоводна отчетност или за некомпетентност на счетоводителя или ръководителя.

 

2. Фирмата упражнява рискова дейност.

Има сфери на дейност, които поради многото случаи на злоупотреби, традиционно са под по-стриктен мониторинг от страна да данъчната администрация – строителство, търговия със стоки с висока стойност, хазарт, туризъм, обменни бюра, развлекателни заведения и др. Ежегодно списъкът с рискови сфери се актуализира, като в него попадат дейности в които има по-висок риск от укриване на обороти или ДДС измами.

 

3. Отчитане на необичаен оборот от фискалните устройства.

Посредством дистанционната връзка, данъчните инспектори могат да следят оборота от фискалните устройства. Когато той е необичайно нисък или е концентриран в края на деня или месеца – това е може да е сигнал за укриване на приходи. Пример: заведение на Черноморието със 100 места по време на летния сезон има среднодневен оборот от 150 лв. Или магазин за хранителни стоки цял ден не отчита продажби, а те се концентрират в края на работния ден – очевидно оборотът се нагажда. Като рисков може да се наблюдава и обратния вариант – търговски обект с работно време до 19.00 ч., чиито оборот, отчитан от касовите апарати, рязко спира след 17.30 ч. (края на работното време на приходната агенция).

 

4. Сигнали за неиздаване на касов бон.

Чести сигнали от клиенти, за неиздаване на касов бон, може освен налагане на задължителната глоба за това, да доведе и до по-задълбочена ревизия на фирмата, тъй като ще са налице съмнения за тенденциозно укриване на обороти.

 

5. Персонала е предимно на 4-часов работен ден.

Не е тайна, че много фирми, за да спестят осигуровки и ДОД, назначават персонала си на 4-часов работен ден, а реално той е зает на пълен работен ден. Затова проверяващите органи на НАП и Инспекция по труда често проверяват такива дружества.

 

6. Сключване на много граждански договори.

Рисков за проверяващите органи е случая, в който фирмата сключва много на брой граждански договори. Съмненията са това да са прикрити трудови договори, с цел плащане на по-малко данъци и осигуровки. Ако инспекторите на НАП и Инспекция по труда установят, че изпълнителя по гражданския договор има работно време и работно място – това значи, че имаме прикрит трудов договор.

 

7. Сделки със свързани лица.

При значителен брой сделки със свързани лица, приходните органи могат да решат да проверят както действителността на сделките, така и коректното определяне на цените.

Пример за злоупотреби: Фирма работи и генерира приходи във Франция, където плаща много висок данък печалба. Собственика решава да си регистрира фирма в България. Българската фирма започва да извършва консултантски услуги на френската на значителна стойност. По този начин българската фирма е на печалба, която се облага със значително по-ниска ставка в България, за сметка на френската. За да не се ощетява френската хазна трябва контролните органи да са сигурни, че сделката е реална и ако е така – че е на цени, близки до пазарните.

 

8. Ревизии на контрагенти.

Фирмата Ви може да бъде проверена във връзка с ревизии на контрагент (доставчик или клиент), с цел сравняване на декларираната счетоводна информация от двете дружества (т.нар. насрещна проверка). Често това се случва при проверки във връзка с възстановяване на ДДС или съмнения в нерегламентирано или неправилно ползване на данъчен кредит.

 

9. Прекалено високи разходи за пътуване и престой.

Когато предприятието има значителни разходи за гориво, самолетни билети, нощувки, постоянно командирова персонала или управителите си, без дейността да го налага, това би породило съмнение за „надуване“ на тези разходи. А това би довело до ощетяване на бюджета, като се спести корпоративен данък или неправомерно се ползва данъчен кредит. Органите на НАП могат да поискат доказателства, че пътуванията са свързани с дейността и че са правилно документирани (със заповеди и отчети за командироване, пътни листи, протоколи за свършена работа, договори с контрагенти, регламентиращи пътуванията и т.н.).

 

10. Офшорни зони.

Фирмите, имащи каквито и да е отношения с офшорни зони, биха привлекли вниманието на данъчната администрация. Причина за това е, че с такива сделки не само легално се пести от данъци, но и се укриват и обороти.

 

11. Сделки с много посредници.

Контролните органи биха се заинтересували и от компания, която прави много сделки с много и различни посредници, които не са присъщи за вида дейност. Това е продиктувано от практиката, че по този начин се надува балон за източване на ДДС с много „кухи“ сделки, като обикновено една от фирмите по веригата не внася данъка (като най-често тя е собственост на социално слабо лице), а други го възстановяват. Всичко това става възможно чрез изготвяне на счетоводни документи с невярно съдържание и често е съгласувано със счетоводители или адвокатски кантори.

 

12. Ако фирмата е дълго време на загуба, а собствениците поддържат висок стандарт на живот.

 

13. Големи разходи в периоди на криза за фирмата.

Например в периоди на криза за дружеството, когато в няколко поредни години то е на загуба или минимална печалба, то продължава да не оптимизира разходите си – поддържа скъп и голям офис, постоянно обновява автомобилите си и т.н. Изхожда се от това, че в периоди на финансов стрес е логично фирмите да свият разходите си и обратното буди подозрение за укриване на приходи.

 

14. Големи задължения към бюджета.

Натрупване на големи данъчни или осигурителни задължения са повод, дружеството да е под специален мониторинг и данъчните органи често да проверяват дейността му.

 

15. Външнотърговска дейност, без наличие на склад или договори със спедиторски фирми.

Когато дружеството декларира голям оборот от износ или внос, а в същото време няма собствени или наети складови помещения, както и договори със спедитори, това би привлякло вниманието както на НАП, така и на криминалистите. Проверява се както транспортната документация с цел проследяване на пътя на стоката, така и начина и на съхранение, за да се установи дали не става дума за контрабанда.

 

16. Честа смяна на банкови сметки.

Съмнение за НАП може да бъде когато малка фирма има много банкови сметки, като непрекъснато закрива и открива нови. Изхожда се от това, че по този начин се губи контрол от институциите върху актуалното финансово състояние на фирмата, като това може да е признак и за пране на пари.

 

17. Непрекъснатото получаване или изпращане на пари или ценни пратки също може да бъде съмнително за данъчните органи, в случай че това е неприсъщо за дейността на фирмата.

 

18. Големи касови наличности.

Натрупаните големи суми по касови наличности, дават съмнение за скрито разпределение на печалби. Много собственици периодично извършват теглене на пари от банковите сметки на фирмата, които харчат за лични цели. За да станат тези пари собственост на съдружниците, трябва да се разпределят като дивидент и да се плати допълнително 5% данък.

От края на 2017 г. от НАП започнаха кампания за проверка на фирми, декларирали големи касови наличности. При невъзможност на собствениците да покажат тези пари, може да се третира т.нар. „скрито разпределение на печалби“, където освен 5% данък върху дивидента, може да се обложат и с 20% имуществена санкция.

Друга причина за натрупването на каси е плащането на суми на персонала над официално декларираните заплати по ведомост, с цел спестяване на осигуровки и данък общ доход.

 

19. Големи задължения на дружеството към собствениците.

Съмнение за проверяващите органи могат да бъдат и прекалено големи задължения на дружеството към собствениците. Обикновено става въпрос за т. нар. допълнителни парични вноски съгл. чл. 134 от ТЗ – по решение на общото събрание съдружниците могат финансират дружеството за определен срок, пропорционално на дяловете си. За тези вноски не се дължат лихви, но трябва да имат краткосрочен характер и сумите да се използват целево за покриване на временна необходимост от парични средства, във връзка с дейността. Ако дружеството прекалено често се финансира от собствениците, т.е. не му достигат собствените оборотни средства, това може да е предтекст за нереални сделки, укриване на приходи и т.н. Освен това органите на НАП може да проверят произхода на средствата на собствениците, като възложат проверка и на физическите лица.

 

20. Онлайн търговия, посредством куриер.

С бурното развитие на онлайн търговията, все повече фирми разчитат на куриерски фирми. Плащанията обикновено се извършват с наложени платежи на куриера. От НАП могат да изискат справка от куриерските фирми за всички пратки и наложени платежи за някое лице или фирма, и да ги сравнят с реално декларираните в счетоводната отчетност. Зачестилите проверки в тази посока доведоха до „изсветляване“ на бизнеса на голяма част от онлайн търговците.

 

21. Плащане на големи суми в брой.

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, в момента ограничението е 10000 лв. В това число попадат и плащанията на суми на стойност под 10000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10000 лв. Ако има съмнение, че ЗОПБ е нарушен – това също може да е повод за проверка, като за нарушенията са предвидени сериозни санкции. По-правило по-голямо доверие мита фирми, чиито разплащания се извършват предимно по банков път.

 

Наказателният кодекс предвижда до 8 години и лишаване от свобода за злоупотреби или укриване на данъци в особено големи размери, както и конфискуване на част или цялото имущество.

 

С посочените по-горе критерии само се илюстрират част от рисковите случаи и не означават задължителна данъчна ревизия.

 

За да бъдат спокойни всички добросъвестни собственици и управители, трябва да си осигурят услугите на доказан счетоводен специалист или счетоводна кантора с добро име и авторитет.

 

Автор: Счетоводна кантора Микрофинанс.