Новини

С учредяването на дружество с ограничена отговорност (регистрация на ЕООД или ООД) задължително се определя кой ще управлява и представлява дружеството. Той може да е както съдружник или едноличен собственик на капитала, така и трето лице.

Накратко ще разгледаме случая на осигуряване на управител, който е и едноличен собственик на дружество (ЕООД). Вариантите са 2:

1. По договор Договор за управление

Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), отношенията между дружеството и управителя се уреждат с Договор за възлагане на управлението, или т.нар. Договор за управление и контрол (ДУК). Така и в разглеждания случай, при който едноличният собственик на ЕООД е и управител, такъв договор е задължително да се сключи в писмена форма. В него се уреждат правата, задълженията и правомощията на Управителя и Дружеството. Ако в договора е уговорено възнаграждение и наред с това управителя започне да упражнява трудова дейност в дружеството, това е основание за започване на осигуряването. В този случай управителите се осигуряват за всички осигурителни случаи по четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата, родени след 1960 г. - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Осигурителни вноски се дължат върху брутните възнаграждения (вкл. начислени, но неизплатени или неначислени), но не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на фирмата и квалификационна група професии и не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за годината (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).

Изводи: С други думи, ако собственика и управител на ЕООД реши да се осигурява по гореописаният начин (т.е. уговори възнаграждение в ДУК), той ще се осигурява за всички осигурителни рискове, подобно на трудовите договори. Ще има право на болничен и майчинство, на обезщетения за безработица, но в общия случай ще плаща повече осигуровки. Това е така, тъй като ще имаме осигуровки за сметка на работник и работодател (реално осигурителната тежест ще се поеме от едно лице), ще се плащат осигуровки за всички осигурителни фондове, освен това минималните осигурителни прагове ще са по-високи, в сравнение с описания вариант по-долу (самоосигуряващи се лице).

2. Осигуряване като самоосигуряващо се лице.

Този вариант се предпочита масово от собственици и управители на малки и средни фирми, които искат да плащат възможно най-малко осигуровки.Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, собственици и съдружници на дружества, които упражняват трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване. Управленския труд също влиза в тази категория. Затова управителите, дори и да не извършват друга дейност в дружеството, освен управленската,също подлежат на задължително осигуряване.

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (ОБЗ), като за времето, в което са получавали обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност или майчинство, не дължат осигурителни вноски. Вида осигуряване може да се променя само в периода от 1-ви до 31 януари. Самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват на осигурителен доход между минималният и максималният, определен със ЗБДОО за годината. За 2014 г. минималният е 420 лв., като в този случай при осигуряване на ниския процент (без ОЗМ), дължимите осигурителни вноски са 108.36 лв., а при осигуряване на високия процент (с ОЗМ) - 123.06 лв. Минималният праг е различен в зависимост от облагаемият доход на самоосигуряващото се лице през предходната календарна година. Например при облагаем доход от 5400,01 до 6500 лв., минималният праг става 450 лв., от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв., над 7500 лв. – 550 лв.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на дейността се обявяват с декларация, подписана от самоосигуляващото се лице, която се подава в ТД на НАП в 7 дневен срок от настъпване на обстоятелството. Деликатен е въпроса с определяне на точният момент, в който възниква задължението за осигуряване на управителя. Много често собствениците са в заблуждение, че това трябва да стане веднага след регистрацията на фирмата, независимо че дружеството не е започнало реална дейност. Те изхождат от логиката, че управленски решения и управленски труд се осъществяват веднага след вписването на дружеството в Търговския регистър – например за поръчването на фирмен печат, откриването на банкова сметка и т.н. Затова се е установила практиката, осигуровки да се дължат само докато дружеството осъществява дейност – реализира приходи и разходи, сключва договори и т.н.

Ако управителя реши да получава доход за положен личен труд в дружеството, то той ще дължи и 10% Данък общ доход (ДОД). Данъчната основа се определя като от размера на възнаграждението се извадят осигуровките. В този случай физическото лице трябва да декларира този доход в годишна данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изводи: Ако управителя избере да се самоосигурява, вместо да се осигурява по Договор за управление, в общия случай ще плаща по-малко осигуровки. За целта обаче в Договора за управление не трябва да е уговорено възнаграждение.

Автор: Счетоводна кантора Микрофинанс.