Само преди десетилетие, в резултат на трудния достъп до „смелена” информация, много принципно леки процедури и услуги, бяха неясни и недостъпни за средностатистическия гражданин и той трябваше да плаща спекулативно високи цени за тях. С революционното навлизане на интернет в живота на хората, това коренно се промени. В момента преди да се плати за някоя административна, счетоводна или юридическа услуга, може да се намери достатъчно информация, за да може клиента да добие представа, дали цената е реална и адекватна.
Регистрацията на ново дружество е административна процедура, която е по силите на всеки средно образован човек, ако следва описаните в интернет инструкции по въпроса. В глобалната мрежа могат да се намерят доста качествени статии, описващи изчерпателно реда за регистрация на нова фирма. Обикновено в статиите са приложени и линкове, от където може да се изтеглят примерни бланки и образци на необходимите документи. Но всеки процес си има тънкости и „подводни камъни”, затова за да увеличим шанса на всеки предприемач да регистрира сам фирмата си, ще посочим няколко проблемни момента, в процеса по вписване на ново дружество в Търговския регистър:
1. Избор на най-подходящата правна форма на дружеството.
В зависимост от целите, предмета на дейност, обема и организацията на работа, необходимостта от капитал и т.н., всяка правна форма (ООД, ЕООД, АД, ЕТ и т.н.) си има своите положителни и отрицателни страни. Затова е важно, всеки предприемач, преди да регистрира фирма, да се консултира с юрист и счетоводител, за да направи оптималния избор.
2. Запазване на име.
Държавната такса за запазване на име на фирма е 50 лева. В повечето случаи обаче тази процедура се „прескача“, за да се спести таксата, както и да не се губи време и да се ускори процедурата.
Но все пак има теоретична възможност името на фирмата да бъде заето в интервала от време от изготвянето на документите до изпращането им в Търговския регистър. През този интервал от време трябва да се открие набирателна сметка и да се внесе учредителния капитал в някоя банка (в случай че регистрираме капиталово дружество). Това се прави на база дружествения договор/устав, в който фигурира името на фирмата в процес на учредяване. Ако се окаже, че името е заето, ще се загуби още време, както и банковите и нотариални такси.
Освен това, ако съдружниците са избрали подходящо име, проверили са че е свободно към момента, но смятат да регистрират фирмата по-късно – добре е да го запазят, за да не се наложи отново да избират друго име (поради големият брой регистрирани фирми в България, все по-трудно се намира свободно име по вкуса на предприемачите).
3. Уникалност на наименование (фирма).
Много често при регистрация на фирма се получават откази с мотив, че избраното име на фирмата не е уникално, тъй като не се обръща внимание, че освен уникалност на изписване, трябва да има и уникалност на изговаряне. Проверка за уникалност на изписване може да се направи в сайта на Търговския регистър, в раздел Справки – „Права върху фирма/наименование“. Но за уникалност на произнасяне трябва да се направи прецизен анализ.
4. Неправилно формулиран Дружествен договор, който не защитава добре интересите на съдружниците.
При регистрация на дружество с ограничена отговорност (ООД), един от най-деликатните моменти е прецизно формулиране на Дружествения договор. Освен стандартните изисквания на Търговския закон, съдружниците трябва добре да обмислят какви клаузи да включат, за да са защитени интересите им – при увеличаване или намаляване на капитала, при напускане, при приемане на нов съдружник, при участие в други дружества със сходна дейност и т.н.
5. Неправилна преценка на обема и структурата на учредителния капитал (при ООД и ЕООД).
Чести грешки при определяне на обема и структурата на капитала са:
- Той да е разделен на малко дялове с по-голяма номинална стойност вместо повече дялове на ниска стойност. Ако например капитал от 1000 лева е разделен на 2 дяла по 500 лева, ако трябва да се продават дялове и да се приема нов съдржник (без да се увеличава капитала), той трябва да закупи 50% от дяловете. Много по-голяма гъвкавост в това отношение може да се постигне, ако капитала е разделен в 1000 дяла по един лев.
- Прекалено нисък капитал – може да се окаже, че фирмата няма достатъчно средства за покриване на първоначалните разходи. Така ще се наложи дружеството още със стартиране на дейност да търси нови начини на финансиране. Най-разпространен и безболезнен вариант е съдружниците да направят допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ. Това е допустимо, не се дължат лихви, но има краткосрочен характер и налага единодушие от всички съдружници – трябва да финансират дейността пропорционално на дяловете от капитала.
- Прекалено висок капитал – той може да доведе до по-голяма имуществена отговорност на съдружниците при евентуални претенции на кредитори, доставчици, държавни органи и т.н., които претендират за задължения на дружеството към тях.
6. Определяне на неудобен адрес на управление.
Ако фирмата смята да развива дейност в София, съответно управителите, персонала и счетоводния отдел ще се помещават там, но необмислено е вписала адрес на управление в гр. Пловдив (където например е постоянния адрес на някой от собствениците), това значи, че компетентната Териториална дирекция на НАП, ще е ТД на НАП – Пловдив. Това означава, че ако има проверка, счетоводителите и управителите ще трябва да комуникират с инспектори от ТД на НАП – Пловдив.
7. Неспазване на законоустановеният срок от 7 дни за вписване на обстоятелствата, свързани с регистрирането на фирмата.
Всеки търговец е длъжен в 7-дневен срок от вземане на Решение за регистрация на дружеството и подписване на учредителните документи, да стартира процедурата по вписване в Търговския регистър.
Автор: Счетоводна къща МИКРОФИНАНС