10:17 am
09 Април 2020
Микрофинанс ООД Пловдив
Счетоводни новини

Новини


сива икономика

Сивата икономика съсипва коректните фирми

 

Нелоялната конкуренция на работещите в сивия сектор фирми и пазарното предимство от неплащането на данъци и осигуровки, водят до сриване на пазара и обезсърчаване на коректните им конкуренти. Това е един от основните изводи на проведения вътрешнофирмен одит на 281 микро, малки, средни и големи български производствени предприятия.

 

Инициатор на инициативата е Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

 

Изводите са, че фирмите от сивата икономика поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции на коректните компании, създават недоверие на всички нива, включително сред бизнес и социалните партньори, създават условия за социална и правна несигурност на бизнеса, нарушават правата на отделния индивид. Това са част от основните последици от процъфтяващата сива икономика в България и вредите, които понасят изрядните работодатели. Нелоялната конкуренция вреди и по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата.

 

На ниво отделни индивиди, оперирането в сенчестия сектор води до липса на здравно осигуряване, липса на пенсионно осигуряване и като следствие от това загуба на трудов стаж и ниски пенсии, ограничен достъп до кредитиране, ниска база за обезщетения.

 

Сивата икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Преди да решат дали да започнат дейност в България, инвеститорите залагат освен на благоприятните данъчни условия и ниската осигурителна тежест и на такива характеристики на средата като стабилност, прозрачност и предвидимост. Очевидно е, че те липсват при условията на съществуване на неформална икономика, което кара сериозните чужди инвеститори да се отдръпват поради повишения риск и несигурност.

 

За ограничаването и превенцията на сивата икономика от АИКБ препоръчват внимателно обмислени промени в законодателството и нормативните регулации, както и създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законите, намаляване на административната тежест за бизнеса, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.

 

Резултатите от проведения одит показват, че 56 на сто от проверените търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Средната стойност на съотношението на кредитите към пасивите на фирмата са малко над 1/4 от тях. Работодателите оценяват като сериозно финансово бреме обслужването на кредитните си задължения и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите, в замяна на сегашната политика на банките за ограничаване ползването на кредити.

 

Проверката разкрива и нарастващата тенденция на увеличаване на междуфирмената задлъжнялост. Получава се затворен кръг и верижна реакция на задлъжнялостта - търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.

 

През одитирания период в 66,9 на сто от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4% от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на Националната агенция за приходите (НАП) и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ").