4:17 am
14 Ноември 2024
Микрофинанс ООД Пловдив
Счетоводни новини

Новини


счетоводни принципи

Основни счетоводни принципи

 

За да се осигури приемственост и универсалност във възприемане на счетоводната информация, е важно тя да се базира на единни счетоводни принципи. Унифицирането в тази насока е от изключителна важност, защото финансовата отчетност, въздействаща върху вземането на управленски и инвестиционни решения, е формирана в съответствие със счетоводните данни.

 

Счетоводните принципи са основни постановки на чиято база се води счетоводството. Хармонизацията на счетоводството в световен мащаб се стреми да унифицира приложимите в практиката счетоводни принципи, те да са достатъчно ясни и достъпни и съответно ясно дефинирани в законодателствата на различните страни или в приложимите за предприятието счетоводни стандарти или поне залегнали в неписаната счетоводната традиция и практика.

 

На практика обаче все още се характеризират с голямо многообразие според различните източници. Ето и основните счетоводни принципи, утвърдили се в нашата счетоводна практика:

 

Текущо начисляване

 

Принципът на текущото начисляване означава, че приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

 

Този принцип предполага, че приходите се считат за получени, когато продукцията е реализирана или услугите извършени, независимо дали плащането за тях е реализирано. Приходите не се отчитат, докато стоките или други активи не са предадени на купувачите или докато не се изготви документ за покупко-продажба. По тази причина в други страни този принцип е познат като „принцип на изготвяне на фактура”.

 

Пример: Ако сме извършили услуга на клиент през текущата година, но клиента фактически ни заплати услугата през следващ отчетен период, то прихода от продажба ще бъде признат в текущата година, а не през следващата, когато са получени парите.

 

Действащо предприятие

 

Според този принцип, едно предприятие е действащо, ако:

- може обосновано да се предположи, че то ще остане такова в следващия отчетен период, тоест няма реална заплаха то да изпадне в неплатежоспособност или несъстоятелност;

- предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност.

В противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.

 

В практиката този принцип означава, че при изготвянето на финансовите отчети, активите на предпиятието следва да бъдат оценявани не на база пазарни цени, а на базата на фактическите разходи за придобиването им, като се вземе предвид амортизацията им.

 

Принципа за действащото предприятие означава още, че имуществото е по-правилно да се оценява според стойността, която то има за даденото предприятие в неговата дейност. С други думи даден актив може да няма никаква стойност за останалите, но може да бъде много ценно за предприятието.

 

Принцип на периодичността

 

Принципът на действащото предприятие е тясно свързан с принципа на периодичността.

 

Този принцип изисква групиране и обобщаване на дейността на дружеството за определен период, като на края на всеки период се посочва наличното имущество и капитал, промените през отчетния период, както и получените приходи и извършените разходи.

 

Периодичността в отчитането и групирането на дейността е в следствие от необходимостта собствениците на предприятието да са наясно с получаваната изгода периодично, а не в необозримо бъдеще. Освен това получаване на резултати за дейността за кратки периоди (дневно, седмично, дори месечно) на практика може да се окаже невъзможно и икономически нецелесъобразно, защото ще се хаби огромен ресурс от човекочасове, а на практика по наситената във времето обобщаваща информация не би могла да се обработи и да помогне реално за вземане на краткосрочни управленски решения. Затова дейността на предприятието се сумира за по-дълъг период, наречен отчетен период. Основният отчетен период е фискалната (данъчната) година.

 

Съпоставимост между приходите и разходите

 

Този принцип означава, че разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Само при спазването на този принцип може да се получи коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде изкривен за сметка на друг отчетен период.

 

Пример: При закупуване на стока за 200 лева през текущата година и сме я продали за 250 лева през следващата година, разхода от 200 лева за придобиване на стоката ще бъде признат в годината, в която сме реализирали прихода от продажбата. Така няма да се изкривят резултатите от двата периода – тоест в първия да има по-висока загуба, защото има разходи срещу които няма приходи, а в следващия период да има по-висока печалба, защото има приходи срещу които няма разходи.

 

Предпазливост

 

Принципа на Предпазливостта в счетоводната отчетност изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на реален финансов резултат.

 

Този принцип е познат още като принцип за професионален консерватизъм или песимизъм. Според него всички стопански операции и факти трябва да бъдат преценявани и отразявани консервативно и с умерена порция песимизъм. По този начин се получава известна застраховка и се намалява риска от представяне на една несигурност по неподходящ начин в счетоводните отчети, което да доведе не само до изкривяване на финансовия резултат или имущественото състояние на дружеството, но да доведе до вземане на неправилни управленски решения, които могат сериозно да му навредят, дори да го доведат до фалит.

 

Предимство на съдържанието пред формата

 

Принципът на предимство на съдържанието пред формата означава, че сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

 

Пример: дадено предприятие е сключило договор за ползване на апартамент, който носи название Договор за оперативен лизинг. Според договора предприятието ежемесечно дължи наем от 5000 лв., като след 10 години апартаментът става собственост на предприятието. Независимо, че названието на договора го определя като договор за оперативен лизинг, тъй като в края на договора е упоменато, че собствеността преминава в предприятието, по същество е ясно, че всъщност става въпрос за финансов лизинг, който неправомерно е оформен като договор за оперативен лизинг. Затова при осчетоводяване на сделката следва да се осчетоводи придобиване на дълготраен актив сграда под формата на финансов лизинг, а не да се отчитат ежемесечни разходи за наем.

 

Вярно и честно представяне

 

Според този принцип, стопанските операции, активите и пасивите трябва да са обективно представени в счетоводните отчети на предприятията.

 

Често счетоводителите под натиск от страна на ръководството пренебрегват този принцип, като по този начин манипулират счетоводните отчети с цел да се покаже по-добро или по-лошо финансово състояние или изкривена стойност на активите и пасивите. Ролята на независимия финансов одит е именно да събере необходимите доказателства и да потвърди, че счетоводните отчети са съставени вярно и честно.

 

Документалната обоснованост

 

Това принцип предполага, предприятията да осъществяват счетоводството на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

 

Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена.

 

В счетоводството, устни доказателства не се приемат, всичко трябва да е надлежно документирано.

 

Този принцип означава, че всяка стопанска операция, за да бъде отразена в счетоводните регистри, следва да е регистрирана в определен документ. Според нашето законодателство счетоводният документ може да е не само на хартиен носител, но и електронен документ, когато са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. При това документът следва да е изготвен така, че да дава пълна информация за извършената операция дата на извършване, участници в нея, предмет и стойност, респ. натурален измерител, отразяващ сделката.

 

Пример: доставка се доказва с фактура и приемо-предавателен протокол (където е необходимо) и т.н.

 

Същественост

 

Същественост в счетоводството означава прагматично да се отчита, обобщава и детайлизира всяка стопанска операция, счетоводен обект или финансов отчет.

 

Пример за това е определяне на стойностен праг на същественост за отчитане на един дълготраен актив като такъв при неговото придобиване, а всички други активи, макар и да отговарят на критериите за дълготраен актив да се отчитат като текущ разход, ако тяхната стойност е под определена цена – например 700 лева.

 

Сметкоплана, както и степента му на аналитичност, също може да са пример за прилагането на принципа за Същественост. Не е целесъобразно да има сложно, детайлно и трудоемко отчитане за обекти, които представляват несъществена част от стопанския оборот и спокойно биха могли да бъдат отнесени например в графата ”други”. Съществеността в счетоводната отчетност и финансовите отчети е нещо, което се преценява от спецификата на дейността и нуждите от финансова информация за доброто управление на конкретното предприятие.

 

Стойностна връзка между начален и краен баланс и независимост на отделните отчетни периоди

 

Този принцип означава, че всеки отчетен период трябва да се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

 

Запазване на счетоводната политика

 

Принципът изисква, по възможност в следващия отчетен период да се запази счетоводната политика от предходния, с цел постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели.

 

Спазването на този принцип ще осигури съпоставимост между приходи и разходи, активи и пасиви, печалби и загуби в различни отчетни периоди за нуждите на взимането на управленски решения. Ако през различните отчетни периоди са използвани различни счетоводни политики за оценка на активи и пасиви, за амортизация, за признаване на приходи и разходи и т.н, това ще доведе до неточност в съпоставянето им и ще се затрудни прогнозирането и управлението на предприятието.

 

Автор: Счетоводна къща МИКРОФИНАНС