Новини

Отношенията между ръководители, счетоводители и одитори често води до конфликти, породени от различия във възгледи за оптималното и същевременно вярно и честно представяне на финансовото състояние на дружеството.

Ръководството на предприятието често поема риск да работи на ръба на закона, дори много често и в нарушаването му, с цел оцеляване или по високи лични или корпоративни печалби. Счетоводителите, въпреки че по призвание са независими и трябва да представят вярно и честно финансовото състояние на дружеството, на практика дори и да не са наети по трудово правоотношение, а отделни юридически лица (счетоводни къщи) с договор за счетоводно обслужване - са финансово зависими от ръководството. Това създава предпоставка счетоводните специалисти често да си затварят очите за целенасочени действия на ръководството, целящи укриване на данъци или пране на пари. Допълнителен катализатор за това са липсата на воля и ниската ефективност на контролните органи в държавата, което поражда чувството за безнаказаност.

Финансовата криза още повече усложни взаимоотношенията между счетоводители и ръководители. В името на оцеляването дори сравнително изрядни в миналото собственици се принуждават да търсят начини за укриване на приходи, неправомерно спестяване на осигуровки, занижаване условията на труд, манипулиране на финансовия резултат в двете посоки – намаляване, с цел плащане на по малко данъци, или неправомерно увеличаване, с цел показване на по-добро финансово състояние при кандидатстване за кредити. От друга страна счетоводители и счетоводни къщи, за да не останат без работа или без клиенти, много често рискуват заедно с тях, загърбвайки всички етични, морални и професионални принципи на счетоводната професия.

Подобна е и ситуацията с одиторите. Разминаване между одитори, ръководители и счетоводители понякога се получава по отношение отговорността на одитора относно разкриване на измами и грешки в одитираните финансови отчети.

Независимият финансов одит, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти, цели осигуряването на разумна степен на сигурност, че финансовият отчет като цяло не съдържа съществени неточности, отклонения и несъответствия, независимо дали те произтичат от грешка или съзнателно манипулиране на счетоводната информация.

Отговорност на ръководството на предприятието е да създаде контролна среда и да поддържа политика и процедури за предотвратяване и разкриване на измами и грешки. Счетоводителят е отговорен за текущото обработване и обобщаване на счетоводната информация. Одиторът има контролна функция, но не е и не може да бъде отговорен за предотвратяване извършването на измама и допускането на грешки.

В България дори и в по-големите предприятия, все още не е осъзната необходимостта от внедряване на ефективни системи за вътрешен контрол, което повишава равнището на присъщия и контролен риск на изпълнение на одиторските ангажименти.

Изобщо одиторската професия в страната ни може да се квалифицира като високорискова поради няколко обстоятелства:

1. Постоянни промени в нормативните актове, които често се правят на парче и не се синхронизират помежду си;

2. Неефективно счетоводно законодателство;

3. На практика липсва счетоводна организация или орган, който да е овластен да следи и санкционира некоректните представители на счетоводната професия, както и да е арбитър при възникването на професионално-етични казуси в счетоводството. Има няколко счетоводни организации, които обаче нямат нужната делегирана от държавата контролна функция;

4. Ръководители и управители не обръщат достатъчно внимание на въпросите, свързани с финансовите отчети, счетоводната система и системата за вътрешен контрол;

5. Ръководството на повечето предприятия целенасочено прилага неподходящи средства за минимизиране на отчетените печалби за целите на данъчното облагане;

6. Управлението на повечето предприятия се извършва от едно лице или малка група лица без насрещен контрол;

7. Неефективен счетоводен отдел и организация на счетоводството в предприятието, както и пренебрегването на важната функция на вътрешните одитори;

8. Голям обем сделки със свързани лица.

9. Неадекватна отчетност за активи, податливи на незаконно присвояване;

10. Неефективно разделение на задължения и отговорности и липсата на независими проверки;

11. Неефективна система за разрешаване и одобряване на сделките;

12. Липса на своевременна и подходяща документация на сделките.

Затова се получава така, че най-конфликтните моменти при одитите на годишните счетоводни отчети са свързани с признаването, периодизацията и оценките на активите, пасивите, приходите и разходите.

В зависимост от целите на ръководството се наблюдават и съответни некоректни действия, свързани с признаването и оценката на активите, пасивите приходите и разходите. Когато водещия мотив е укриване на данъци, се укриват или се отлагат приходи, което рефлектира в необичайно по вид и размер финансиране от собствениците с цел да се покрива "червената каса", както и до несъответствие между фактически наличните активи и наличните по счетоводни данни.

В случаите, когато ръководството получава стимулиращо възнаграждение в процент от печалбата, обвързано с постигнатите резултати (тантиеми), много често измамите са с цел подобряване на финансовите и счетоводни показатели - различни трикове са капитализиране на разходи, които при равни други условия би следвало да се отчетат като текущи, признаване на текущи разходи за нематериални дълготрайни активи, неначисляване на провизии, неначисляване на дължими данъци и на лихвите по просрочените задължения и т.н.

Автор: Счетоводна кантора „Микрофинанс” ООД