Новини

Поради големия интерес и постъпилите многобройни запитвания в НАП по повод задължението за деклариране на парични заеми в декларацията за доходите, приходната агенция даде становище, в което изчерпателно разяснява Прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, т.е. задължените лица, минималния размер заем, подлежащ на деклариране, неподлежащите на деклариране парични взаимоотношения, различни дефиниции и др.

Накратко, на основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените или получени парични заеми, както следва:

- непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лева;

- непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 хил. лева;

- непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лева, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции /ЗКИ/;

- непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 хил. лева.

Наредбата на закона не се прилага за чуждестранните физически лица, по смисъла на закона.

Към 31 декември на съответната данъчна година се установява каква е непогасената част или остатъка по предоставения или получен заем. Следователно, при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г., наличието на непогасена част или остатък по предоставен или получен заем се установява към 31.12.2009 г. В случай, че паричните заеми са изцяло погасени до тази дата не възниква задължение за декларирането им, независимо от размера на заема.

Ако през годината местно физическо лице е предоставяло парични заеми и към 31 декември има непогасена част някой от тези заеми, непогасената част подлежи на деклариране, ако общият размер на всички предоставени през годината заеми превишава 10 хил. лева.

Когато през текущата година и през предходните 5 данъчни години местно физическо лице е предоставяло парични заеми и към 31 декември има непогасени остатъци по един или няколко от тях, непогасените остатъци подлежат на деклариране, ако общият им размер превишава 40 хил. лева. Следователно, във връзка с попълването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. трябва да се установяват предоставените заеми за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2009г. и наличието на остатъци по тези заеми към 31.12.2009 г. - общо над 40 хил. лева. По същият начин следва да се процедира и при прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „г" от ЗДДФЛ, когато през годината и през предходните 5 данъчни години лицето е получавало парични заеми, като са изключени отново кредитите, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на остатъците по тези заеми общо надхвърля 40 хил. лева.

ЗДДФЛ не дава специално определение на понятието „заем", поради което при прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ следва да се ползват дефинициите, дадени в други нормативни актове. Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В цитираната разпоредба е уточнено също, че заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено и че заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, ако не е уговорено друго. В тази връзка трябва да се вземе в предвид следното:

1. Не подлежат на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, допълнителните вноски в капитала на дружество, извършени по реда на чл. 134 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 134, ал. 1 от ТЗ, по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Следователно, става въпрос за възникване на едно задължение за физическото лице в качеството му на съдружник, а не за свободно волеизявление, каквото е налице за заемодателя при договора за заем.

В резултат на решението на общото събрание за съдружниците възниква задължение за внасяне на вноските, а за дружеството - задължение да ги върне в определения срок. В съдебната практика така възникващото отношение между съдружниците и дружеството се приравнява на заем за потребление, без да е налице свободно изразена воля.

От друга страна, взаимоотношенията между съдружниците и дружеството по повод извършването на допълнителните вноски по чл. 134, ал. 1 от ТЗ се документират и би следвало да са надлежно отразени в счетоводната отчетност на дружеството, което обезсмисля идеята на законодателя за ролята на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Основният мотив за въвеждането на цитираната разпоредба е да се прекрати порочната практика договорите за заем да се използват като средство за доказване на доходите на физическото лице. За да направи вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, въпросният съдружник трябва да разполага с необходимите му парични средства. В случай, че за целта съдружникът (местно физическо лице) е взел заем от друго лице (физическо или юридическо), следва да го декларира в годишната данъчна декларация, ако са налице условията на чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „в" и/или буква „г" от ЗДДФЛ.

Когато съдружник (местно физическо лице) е предоставил заем на дружеството, в което участва и този заем попада в хипотезите по чл. 50, ал. 1, т. 5, букви „а" и/или „б" от ЗДДФЛ, същият подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация. По същият начин следва да се процедира и когато съдружникът (местно физическо лице) е получил заем от дружеството, като в този случай приложими са съответно разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „в" и/или буква „г" от ЗДДФЛ.

2. Не подлежат на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, паричните взаимоотношения между физическото лице - собственик на ЕТ и неговото предприятие. Когато физическото лице дава или получава парични средства отпредприятието си като ЕТ, възникващите разчети не могат да се квалифицират като договор за заем. В подкрепа на това, могат да се изложат следните аргументи:

По смисъла на чл. 8 от ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Между собственика на ЕТ и предприятието не може да бъде сключен договор за заем. тъй като според търговското право „едноличен търговец" е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. Следователно, тъй като физическото лице не може да сключва със себе си договор, в т.ч. договор за заем, осигуряването на парични средства от физическото лице - едноличен търговец, за целите на стопанската дейност на предприятието му, не следва да се третира като заем. Не е заем и счетоводното движение на парични средства от предприятието към неговия собственик, защото всъщност става въпрос за парични доходи, придобити от физическото лице в качеството му на търговец, които подлежат на облагане или вече са обложени по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

От друга страна, ако собственикът на ЕТ в качеството си на местно физическо лице (не като предприятие) е получил или предоставил заем на друго лице (физическо или юридическо), следва да го декларира по реда и при условията на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

3. Не подлежат на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, предоставените или получени заеми от предприятието на ЕТ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ не изключва изрично физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци. Въпреки това, законът регламентира задължения на тези лица във връзка с предоставянето на информация, еднакви с тези на предприятията на юридическите лица. В тази връзка, на основание чл. 51 от ЗДДФЛ, едноличните търговци са задължени да подават годишен отчет за дейността. За лицата съществува задължение за представяне и на годишен финансов отчет в Агенцията по вписванията. Взаимоотношенията на ЕТ по повод предоставянет или получаването на заеми се документират и следва да са надлежно отразени в счетоводната отчетност на предприятието.

Страна по договора за заем може да бъде местно физическо лице, в качеството си на търговец или в качеството си на физическо лице. Действително, предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото, но е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Такова разграничение е възможно само от гледна точка на друг критерий - в зависимост от характера на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия са покрили понятието за търговска сделка (чл. 286 от ТЗ). В този смисъл, ако законодателят имаше за цел местното физическо лице да декларира получените или предоставени парични заеми и в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, това трябваше да е изрично уточнено в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, така както това е направено в други разпоредби от закона.

4. Не всяко получаване или предоставяне на парични средства може да се дефинира като заем. Най-общо, според нормата на чл. 240 от ЗЗД, заем е налице, когато дадената или получена сума подлежи на връщане, независимо дали е уговорена лихва.

Предвид на това, сумите предоставяни като издръжка по реда и при условията на Семейния кодекс от: деца и съпруг; родители; бивш съпруг; внуци и правнуци; братя и сестри; дядо и баба и от възходящи от по-горна степен, както и сумите с характер на дарение не следва да се третират като заем за целите на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и съответно не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.

Източник: Национална агенция за приходите