Новини

Докато данъчното бреме в България остава високо за повечето браншове и отрасли, няколко сектора на икономиката се ползват от особено внимание на държавата и се облагодетелстват със стотици милиони лева данъчни преференции годишно. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), целящо детайлен анализ на данъчните разходи.

По принцип, преференциалното третиране на данъчното бреме означава загуба, която трябва да се отчете в държавния бюджет. Докато в други страни тя напълно прозрачно се включва в бюджета, в България не се изчислява по никакъв начин и лишават обществото от реална представа за държавните разходи. Именно тази информационна празнина се опитва да запълни ИПИ.

Изчисленията показват, че най-сериозните данъчни преференции струват на данъкоплатеца 360 млн. лева годишно, като данните не са изчерпателни и не обхващат всички случаи. ИПИ оценяват общо загуби от данъчни преференции в размер на около 500 милиона лева годишно.

По сектори, на първо място, се нарежда земеделието, с над 200 млн. лв. загуби за бюджета от многобройните данъчни преференции във всички данъчни закони. Вторият по превилигированост сектор е туризмът, с близо 90 млн. лв., заради по-ниската ставка на ДДС. Голяма дупка в данъчните закони, от където изтичат около 48 млн. лв. годишно, е и използването на необлагаеми ваучери за храна, вместо плащане на по-високо трудово възнаграждение. Други данъчни преференции, с които масово се злоупотребява, са не облагане на капиталовите печалби от акции, търгувани на борсата, възстановяване на акцизи за БДЖ, освобождаване от данък за инвестиции в общини с висока безработица, данъчни преференции за ипотечни кредити на млади семейства и др.

Данъчните преференции са израз на лобизма в данъчната политиката и законотворството. Водят до увеличаване на данъчната тежест върху сектори без политическо лоби, като по този начин деформирайки пазарните принципи, ги правят по-неконкурентноспособни. Подтискат инвеститорската инициативност в тези браншове и подтикват инвеститорите да се захващат не с това което умеят най-добре, а с това което държавата толерира. По този начин намаляват потенциала на икономиката и водят до неефективно разпределение на ресурсите. Извода е, че данъчните преференции са вредни и е по-добре да ги няма, а за сметка на това да има по-ниско облагане за всички.

Ако всички данъчни преференции се премахнат, със спестените 500 млн. лв. могат да се намалят осигуровките с цели 10 процентни пункта. Това би било изключително позитивно за икономиката, тъй като би облекчило данъкоплатците, би оставило повече средства в компаниите, които биха ги използвали примерно за разширяване и инвестиции. Би намалило стимулите за укриване на доходи и би довело до откриване на близо 250 000 работни места. Във време на икономическа криза, това е изключително ефективна реформа.