
Доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, изготвен с подкрепата на Българския лекарски съюзи и Съюза на съдиите в България, препоръчва да се положат усилия за разработване и внедряване на ефективна система за застраховки от лекарски грешки. Като цел се поставя налагането на практиката да се изплащат компенсации на пострадалите и сурови наказания на причинителите.
В доклада се посочва, че най-вероятно първите отсъдени присъди за изплащане на застраховки на потърпевшите ще катализират процеса за в бъдеще. Но за да е възможна реализацията на системата ще трябва активно своята роля да изиграе и съда.
Извършеното в рамките на проекта представително проучван за последните 5 години показва, че близо 8,5% от българите се определят като жертви на лекарски грешки. Или това е приблизително 1.66% средно на година. Наред с това потърпевшите граждани, потърсили отговорност за допусната лекарска грешка през последните 5 години, са между 5 000 и 15 000, като между 2 000 и 6 000 са тези, които са го направили извън здравната система. В 60% от случаите, при които е потърсена отговорност за лекарска грешка, е ставало въпрос за смърт на роднина или приятел.
Според изследванията на института колкото по-лошо е здравословното състояние на един човек, толкова той по-рядко мисли, че е станал жертва на лекарска грешка. Като жертви на лекарски грешки по-често се определят лица от най-активната част от населението – млади, образовани, живеещи в най-големи градове, по-често жени.
Доклада констатира още, че наличната в момента система за професионална застраховка на лекарите е безсмислена. В София, при най-рисковите специалности, като хирургията и анестезиология, най-скъпите застраховки са 45 лева еднократно в рамките на годината.
Друга констатация на експертите от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване дава да се разбере, че информираното съгласие, в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид.
Препоръка на доклада е създаването на национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечение. Редом с нея е нужно и създаването на независим орган – бюро за извършване на съдебно-медицински експертизи за нуждите на правораздаването. Наложително е и разработване на необходимата правна рамка, чрез която да бъдат създадени гаранции за независимостта и ефективната специализация на вещите лица от това специализирано звено.
Друго предложение е създаване на гаранционен фонд за подпомагане и финансово обезпечаване на лечението на лица, пострадали от лекарска грешка или небрежност.
Докладът пледира и за създаването на единен национален регистър на лошите практики, който да подпомага съдебната система и да бъде дисциплинираща мярка за действащите лекарски практики.
Докладът е изготвен в рамките на проект "Подобряване ефективността на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки или небрежност и повишаване защитата на правата на пациентите".
»Автоматизиране на административното обслужване
»Самоосигуряващи се лица – осигуряване
»НАП отказва регистрация на трудови договори, при неспазен срок
»Промените в Закона за счетоводството за 2011 г.
»Срокът за пререгистрация ще се удължи до края на 2011 г.
»Изравняват надомната работа с тази на работно място