13:10 pm
22 Септември 2014
Микрофинанс ООД Пловдив
Счетоводни новини

Новини


граждански договор - осигуряване

Граждански договор – осигуряване

 

Накратко ще се запознаем с механизма на осигуряване на физическите лица, които полагат труд по извънтрудово правоотношение /без да имат трудово правоотношение с работодател/. Това става когато лицето работи по договор за поръчка или по т.нар. граждански договори. Общественото осигуряване се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Тези лица са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

 

Ако лицата, на които им е възложена работа по граждански договор, са пенсионери, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.

 

По отношение на самоосигуряващите се лица, при изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението, а самоосигуряващите се лица внася сами осигуровките върху тези доходи при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход (чл. 11 от НООСЛБГРЧ). С други думи възложителите по гражданските договори не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по извънтрудово правоотношение /граждански договори/, но последните трябва да декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

 

В случай, че лицата полагат труд по силата на граждански договор при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, съгласно чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че изчислената по горепосочения начин сума е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.

 

Ако лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през месеца, върху полученото възнаграждение (независимо какъв е размерът му) след приспадане на нормативно признатите разходи се дължат осигурителни вноски. Така в този случай всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), но общия осигурителен доход за всяко лице не трябва да надвишава определения в ЗБДОО за съответната година месечен размер на максималния осигурителния доход. За 2011 г. той е 2000 лв., като се очаква да се запази без промяна и през 2012 г.

 

По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (210 лв.) – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;

2. Подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

 

Лицата работещо по граждански договор, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с нормативно признатите разходи е под една минимална работна заплата, има две задължения по смисъла на ЗЗО:

1. Да внесе за своя сметка здравноосигурителна вноска за месец септември, върху сума, която не може да бъде по-малко от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година;

2. Да подаде декларация, пред съответната ТД на НАП, че е започнало да се осигурява на това основание. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че лицето вече се осигурява по този ред и е подало декларация за това, повторна декларация не е необходима.

 

Всеки възложител по граждански договори следва да изисква необходимата информация от изпълнителя по договора, за да прецени доколко осигурителните вноски са дължими. Изпълнителя отговаря за достоверността на информацията. Ако тя не е вярна, може да се стигне до неначисляване и невнасяне на осигурителни вноски, както и те да се начислят върху доход по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В първия случай на осигурителите могат да бъдат съставени актове за начет за невнесените осигурителни вноски и дължимите лихви. Освен това може да им бъде наложена административна глоба по реда на чл. 349 от КСО. Във втория случай вноските се явяват недължимо внесени и осигурителите имат възможност да отправят искане за възстановяването им пред компетентната ТД на НАП.

 

За да се изплати възнаграждението на лицата, работещи по силата на граждански договор, трябва да има съставена от възложителя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

 

На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:

- 7,9% за сметка на осигуреното лице,

- 9,9% за сметка на осигурителя.

Осигурителните вноски за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., са както следва:

- 5,7% за сметка на осигуреното лице,

- 7,1% за сметка на осигурителя.

 

Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 550110 независимо от това дали вноските са съответно за родените преди 1 януари 1960 г. или за тези родени след тази дата.

 

Здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40. Общият размер на здравноосигурителната вноска през е 8%, като 4,8% са за сметка на възложителя, а 3,2% са за сметка на изпълнителя (осигурения) - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 560101.

 

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва (чл. 157, ал. 3 от КСО):

- 2,2% за сметка на осигуреното лице;

- 2,8% за сметка на осигурителя (възложителя по договора).

Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 58 01 23.

 

С преводните нареждания, с които се внасят осигурителните вноски се вписва общата сума на дължимите вноски - като за сметка на осигурителите така и за сметка на осигурените. Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.

 

Осигурителните вноски за лицата, работещи по граждански договори, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Внасянето може да стане в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, разкрити от НАП. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.

 

От началото на 2009 г. на лицата, работещи по граждански договори, вече не се издават и заверяват осигурителни книжки. Осигурителният стаж и доход на тези лица се доказват с данните, подадени с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка. В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания в осигурителната книжка.

 

Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителната книжка се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми и служебни бележки към тях, граждански договори /ако има такива/, други служебни бележки издадени от осигурителите удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.

 

Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

 

Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е било осигурено и на друго основание по КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на средно дневната минимална работна заплата за страната. За един месец осигурителен стаж на лицата, които не са били осигурени на друго основание се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски.

 

Автор: Счетоводна кантора МИКРОФИНАНС